Пишейки за България, аз всеки ден съм си у дома, казва писателят Мирослав Пенков
Имам чувството, че ако живеех в България, нямаше да пиша за нея. Една от причините да пиша за България е, че искам да се връщам в нея поне духом. Пишейки за България, аз всеки ден съм си у дома. Това каза снощи българският писател Мирослав Пенков, който живее и работи в САЩ. Срещата с него бе част от програмата на единадесетото издание на Софийския международен литературен фестивал, който се провежда в Националния дворец на културата (НДК). Модератор на срещата бе писателят Захари Карабашлиев. Той разказа как за първи път „среща” Пенков. Това се случва по времето, когато самият Карабашлиев живее в САЩ и попада на сборника The Best American Short Stories, който излиза под редакцията на Салман Рушди. В него е публикуван и разказ, чийто автор е с името на българин – Мирослав Пенков. „Мисля, че Мирослав Пенков е най-превежданият съвременен български писател”, каза Захари Карабашлиев. Той представи и трите му книги, издадени в България от издателство „Сиела” – сборникът „На Изток от Запада”, романът „Щъркелите и планината”, както и най-новата му книга „Река в лабиринта”. Мирослав Пенков посочи, че не знае как да определи жанрово „Река в лабиринта”. Той коментира, че първата му книга е била с разкази, втората – роман, а третата е трябвало да бъде нещо друго. „Не ми е интересно да пиша едно и също нещо два, три пъти. Искам да пиша нещо различно за мен”, каза той. Писателят разказа, че идеята за новата му книга се появява през 2016 г., когато има безсънни нощи около малката си дъщеричка в дома им в Тексас. По думите му в този щат редовно се получават съобщения за изчезнали деца, което го насочва към мисълта за история, свързана с трафик на хора. „Но не исках да пиша за Тексас, исках да пиша за България”, каза Пенков. Допълни, че след като изчита доста за тази тема, започва да си мисли къде може да се развива по възможно най-драматичния и интересен начин подобно повествование. „Докато „Щъркелите и планината” се развиваше на едно гранично пространство между Турция и Гърция, сега нещо започна да ме тегли към границата между Румъния и Сърбия. И Видин ми се стори много подходящо място за такъв роман”, коментира авторът. „В този роман една от основните идеи е за чистия първоизточник, чистата светлина, която хвърля сянка или огледален свой образ, който е леко изкривен или не чак толкова чист. И после този огледален образ дава свой огледален образ, своя сянка, вече малко по-далечна от първоизточника…”, посочи Пенков. „България от този роман е една симулирана България, малко по-настрани от тази, която е в момента, малко по-изместена към тъмното”, допълни той. По думите му желанието му е било да напише жанров роман, който по някакъв начин да изненада читателите. „Моята идея беше да започна с клише”, каза Мирослав Пенков. „Нещо интересно става, когато се вземе едно клише и се разчупи, за да се намери изненадата”, смята писателят. „Според мен има само един начин да се грабне читателят и той е чрез създаването на интересни персонажи. Ако няма интересни персонажи, то книгата според мен е не интересна, а безсмислена”, коментира Пенков. Според него две неща трябва да има в една история – хубави изречения и хубави герои. По думите му „Река в лабиринта” може да наподобява сценарий дотолкова, доколкото е използвал по-стегнати изречения и е следвал писателското правило „Пиши действия”. „Сценарият, реално погледнато, е технически документ, който режисьорът, актьорът и екипът трябва да вземат и да погледнат, за да реализират дадената сцена. Една книга прави нещо, което никое друго изкуство не може да си позволи да направи и това е да ни даде достъп до мислите и до вътрешния свят на героя”, каза Мирослав Пенков. Според него литературата, всъщност, това е езикът. „Иначе ако искахме да разказваме само истории, можехме да правим филми или да рисуваме комикси”, коментира писателят. „Аз лично гледам на езика като на живо същество”, допълни той. „Нещото, което хората, които се занимават с писане, разбират, е, че един писател обикновено стои настрана. Човек, за да пише интересно и различно, той често намира себе си отстрани – не е в центъра, не е част от групата”, посочи Пенков. По думите му начинът на мислене за живота и писането при него се е променил в момента, в който заминава за Америка и това му дава шанса да погледне България и себе си отстрани. „Аз разбрах за себе си неща, които не съм подозирал, че съществуват”, каза той. В момента Мирослав Пенков е преподавател по творческо писане в Северен Тексас, където води курсове на студенти от трите възможни академични нива в Америка – бакалаври, магистри и докторанти. На въпроса дали писането може да се научи, той отговори: „Разбира се, има талант или афинитет към писането, с който човек се ражда”. „Трудно е да научиш един човек да пише хубаво изречение”, допълни авторът. Мирослав Пенков разказа, че един от авторите, които се превръщат в причина да иска да се занимава с писане, е Стивън Кинг. Като писател от него има много какво да се научи – като начин да се води повествование, да се създаде усещане за място и читателят да се потопи изцяло в атмосферата, казва Пенков. Писателят допълни, че под влияние на Кинг издава първия си сборник с разкази в България преди да замине за САЩ, който носи името „Кървави луни”. Авторът посочи, че Светлозар Желев е човекът, който е негов „пръв откривател” за България. „Понеже моят план не беше да пиша книги на български. Ако планът ми беше такъв, аз нямаше да замина за Америка и да си оставя семейството и приятелите”, каза Мирослав Пенков. „За последните 12 години имам щастието да напиша и издам три книги на български, което е с три пъти повече, отколкото някога съм си мислил. И Светльо беше човекът, който буквално ме убеди в един разговор, че има смисъл тези книги да излязат на български”, допълни той. Пенков подчерта, че трите му книги не са само преведени, а всъщност са пренаписани от английското за българското издания, което, по думите му, не е никак лесно.
|
|
Подиум на писателя
Доверието като основа на бъдещето
Книгата на д-р Пламен Русев, озаглавена „Капиталът на доверието“, беше представена с голямо внимание в Аулата на Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Събитието привлече множество представители на академичната общност, бизнес ср ...
Добрина Маркова
|
Подиум на писателя
Мелания Мадзуко разказва за дългите книги и хипнотичния поток на Марсел Пруст
В статията на писателката Мелания Мадзуко, публикувана в списание "Робинзон", се разглежда значението на произведението "В търсене на изгубеното време" на Марсел Пруст. Тя подчертава, че само дългите книги могат да ни потопят в хипнотичния поток на езика и да ...
Валери Генков
|
Юридическото списание на НБУ - платформа за новаторски идеи и обмен на опит
Добрина Маркова
|
Подиум на писателя
Човекът носи невидимата си къща от емоции, думи и хора, казва Катя Димитрова
Катя Димитрова, журналистка и поетеса, ще бъде следващият участник в културния проект на Художествена галерия - Казанлък, наречен "Пос(в)ещение на картина". Това е обявено на официалната фейсбук страница на галерията. Събитието ще се проведе на 14 ноември в му ...
Ангелина Липчева
|
|
Литературен
бюлетин |
|
Включително напомняния
за предстоящи събития |
Абонирайте се |
|
Подиум на писателя
Доверието като основа на бъдещето
Книгата на д-р Пламен Русев, озаглавена „Капиталът на доверието“, беше представена с голямо внимание в Аулата на Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Събитието привлече множество представители на академичната общност, бизнес ср ...
Добрина Маркова
|
Литературен обзор
Проф. Радостина Александрова: Вирусите на Земята са повече от звездите във Вселената
В последно време интересът към вирусите и тяхната роля в екосистемата на Земята нараства. Професор д-р Радостина Александрова от Института по експериментална морфология, патология и антропология с музей при Българската академия на науките (ИЕМПАМ-БАН) представ ...
Валери Генков
|
Подиум на писателя
Мелания Мадзуко разказва за дългите книги и хипнотичния поток на Марсел Пруст
Валери Генков
|
Подиум на писателя
Юридическото списание на НБУ - платформа за новаторски идеи и обмен на опит
Добрина Маркова
|
На 14 ноември от 14:30 часа в книжарницата на Нов български университет ще се проведе представяне на Юридическото списание на университета. Събитието, което ще бъде модерирано от главен асистент д-р Владимир Маринов, ще включва участието на известни специалисти в областта на правото, сред които проф. д-р Веселин Вучков и доц. д-р Деница Топчийска.
Юридическото списание на НБУ е значимо издание, т ...
|
Литературен обзор
Станислав Стоянов улови света на книгите през погледа на малкия читател
Валери Генков
|
|
10:11 ч. / 09.12.2023
Автор: Валери Генков
|
Прочетена 6363 |
|
Имам чувството, че ако живеех в България, нямаше да пиша за нея. Една от причините да пиша за България е, че искам да се връщам в нея поне духом. Пишейки за България, аз всеки ден съм си у дома. Това каза снощи българският писател Мирослав Пенков, който живее и работи в САЩ. Срещата с него бе част от програмата на единадесетото издание на Софийския международен литературен фестивал, който се провежда в Националния дворец на културата (НДК).
Модератор на срещата бе писателят Захари Карабашлиев. Той разказа как за първи път „среща” Пенков. Това се случва по времето, когато самият Карабашлиев живее в САЩ и попада на сборника The Best American Short Stories, който излиза под редакцията на Салман Рушди. В него е публикуван и разказ, чийто автор е с името на българин – Мирослав Пенков.
„Мисля, че Мирослав Пенков е най-превежданият съвременен български писател”, каза Захари Карабашлиев. Той представи и трите му книги, издадени в България от издателство „Сиела” – сборникът „На Изток от Запада”, романът „Щъркелите и планината”, както и най-новата му книга „Река в лабиринта”.
Мирослав Пенков посочи, че не знае как да определи жанрово „Река в лабиринта”. Той коментира, че първата му книга е била с разкази, втората – роман, а третата е трябвало да бъде нещо друго. „Не ми е интересно да пиша едно и също нещо два, три пъти. Искам да пиша нещо различно за мен”, каза той.
Писателят разказа, че идеята за новата му книга се появява през 2016 г., когато има безсънни нощи около малката си дъщеричка в дома им в Тексас. По думите му в този щат редовно се получават съобщения за изчезнали деца, което го насочва към мисълта за история, свързана с трафик на хора. „Но не исках да пиша за Тексас, исках да пиша за България”, каза Пенков. Допълни, че след като изчита доста за тази тема, започва да си мисли къде може да се развива по възможно най-драматичния и интересен начин подобно повествование. „Докато „Щъркелите и планината” се развиваше на едно гранично пространство между Турция и Гърция, сега нещо започна да ме тегли към границата между Румъния и Сърбия. И Видин ми се стори много подходящо място за такъв роман”, коментира авторът.
„В този роман една от основните идеи е за чистия първоизточник, чистата светлина, която хвърля сянка или огледален свой образ, който е леко изкривен или не чак толкова чист. И после този огледален образ дава свой огледален образ, своя сянка, вече малко по-далечна от първоизточника…”, посочи Пенков. „България от този роман е една симулирана България, малко по-настрани от тази, която е в момента, малко по-изместена към тъмното”, допълни той.
По думите му желанието му е било да напише жанров роман, който по някакъв начин да изненада читателите. „Моята идея беше да започна с клише”, каза Мирослав Пенков. „Нещо интересно става, когато се вземе едно клише и се разчупи, за да се намери изненадата”, смята писателят.
„Според мен има само един начин да се грабне читателят и той е чрез създаването на интересни персонажи. Ако няма интересни персонажи, то книгата според мен е не интересна, а безсмислена”, коментира Пенков. Според него две неща трябва да има в една история – хубави изречения и хубави герои.
По думите му „Река в лабиринта” може да наподобява сценарий дотолкова, доколкото е използвал по-стегнати изречения и е следвал писателското правило „Пиши действия”. „Сценарият, реално погледнато, е технически документ, който режисьорът, актьорът и екипът трябва да вземат и да погледнат, за да реализират дадената сцена. Една книга прави нещо, което никое друго изкуство не може да си позволи да направи и това е да ни даде достъп до мислите и до вътрешния свят на героя”, каза Мирослав Пенков.
Според него литературата, всъщност, това е езикът. „Иначе ако искахме да разказваме само истории, можехме да правим филми или да рисуваме комикси”, коментира писателят. „Аз лично гледам на езика като на живо същество”, допълни той.
„Нещото, което хората, които се занимават с писане, разбират, е, че един писател обикновено стои настрана. Човек, за да пише интересно и различно, той често намира себе си отстрани – не е в центъра, не е част от групата”, посочи Пенков. По думите му начинът на мислене за живота и писането при него се е променил в момента, в който заминава за Америка и това му дава шанса да погледне България и себе си отстрани. „Аз разбрах за себе си неща, които не съм подозирал, че съществуват”, каза той.
В момента Мирослав Пенков е преподавател по творческо писане в Северен Тексас, където води курсове на студенти от трите възможни академични нива в Америка – бакалаври, магистри и докторанти. На въпроса дали писането може да се научи, той отговори: „Разбира се, има талант или афинитет към писането, с който човек се ражда”. „Трудно е да научиш един човек да пише хубаво изречение”, допълни авторът.
Мирослав Пенков разказа, че един от авторите, които се превръщат в причина да иска да се занимава с писане, е Стивън Кинг. Като писател от него има много какво да се научи – като начин да се води повествование, да се създаде усещане за място и читателят да се потопи изцяло в атмосферата, казва Пенков.
Писателят допълни, че под влияние на Кинг издава първия си сборник с разкази в България преди да замине за САЩ, който носи името „Кървави луни”.
Авторът посочи, че Светлозар Желев е човекът, който е негов „пръв откривател” за България.
„Понеже моят план не беше да пиша книги на български. Ако планът ми беше такъв, аз нямаше да замина за Америка и да си оставя семейството и приятелите”, каза Мирослав Пенков. „За последните 12 години имам щастието да напиша и издам три книги на български, което е с три пъти повече, отколкото някога съм си мислил. И Светльо беше човекът, който буквално ме убеди в един разговор, че има смисъл тези книги да излязат на български”, допълни той. Пенков подчерта, че трите му книги не са само преведени, а всъщност са пренаписани от английското за българското издания, което, по думите му, не е никак лесно.
|
Пълния архив е на разположение на абонатите на Literans Плюс
с всички предимства на цифровият достъп.
|
|
|
Запознайте се с дигиталният Literans
Литературни пътеки
Посоката е да надхвърлиме обикновенната витрина от новини и да създадем цифрово пространство, където събитията, новините и своевременното представяне да бъдат услуга на общността. Подобно на всяко пътуване, събираме историята в нашата библиотека, за да имате възможност да се върнете отново, чрез историческия ни архив.
Научете повече
|
|
|
Читателски поглед
Росица Гергова: Трябва да предадем родовата история на следващите поколения
Росица Гергова представи в Плевен своята нова книга „Съкровищница за родово благополучие“. Събитието се проведе в зала „Библиотеката“ на Народно читалище „Съгласие 1869“.
В своето произведение Гергова предлага наръчник, ...
|
Избрано
Елизабет де Уал ни напомня за изгубеното и откритото в следвоенните години
Издателство "Гарзанти" за първи път публикува в Италия два романа на австрийската писателка Елизабет де Уал (Elisabeth de Waal), в момент, когато по света се наблюдава възраждане на интереса към нейното творчество. Елизабет е родена във Виена през 1889 г. и ...
|
Библиотека „Петко Р. Славейков“ стартира петото издание на конкурса „/Не/разкритият случай“
|
Ако сте поропуснали
Кирил Пецев разказва за съдбата на бежанците и тяхното място в историята
Романът „Плачена земя“ на Кирил Пецев ще бъде представен в Гоце Делчев на 6 ноември, съобщават от пресцентъра на Община Гоце Делчев. Събитието ще се проведе в Общинския исторически музей, където читателите ще имат възможност да се запознаят с ...
|
|
|
Сутришният бюлетин на Literans. Най-важните новини за деня, които да четете на закуска.
|
|
Вечерният бюлетин на Literans. Най-важното от деня за четене при завръщането у дома.
|
|
Литеранс Плюс
Пълния архив е на разположение на абонатите
Абонирайте се
Включва:
|
Не изполваме интернет бисквитки. Не събираме лични данни и не споделяме такива с трети страни. Не прилагаме проследяващи или наблюдаващи маркетингови/рекламни системи.
Издател Literaturabteilung / DRF Deutschland. Публикуваното съдържание, текст, снимки и графики е защитено от Германското законодателство за авторско право. |
|
Общи условия / Потребителско споразумение |
Интелектуална собственост |